Не чу ли моя плач?
Нима подмина Големия каньон?
Горгоната преследва мишка
в своя дом.
Лъкът амурски пак се скъса
и тетивата се отплесна.
Навъсена плесница плесна
и всичко светна.
Разчорлени крачоли
размятат гневни крачки.
Алвеоли пукат се
като сапунени мехури.
Кратки стъпки
на сънливо его
танцуват пасо добле.
Изморено признание
промъква се през
устни сухи.
Пуша.
Ти къде се запиля?
В колесница от тъма?
Сгушен в гънките на мрака,
часовой от Нощна стража,
за бедите зорко бди.
Ще се измъкнеш?
Надали!
Голямото преследване започна.
Примамката е сладокусна
за вампирът озверял.
Тялото - килия вкусна,
държи душата окована -
фантазия е, не, измама,
илюзия за симбиоза.
Мога само да отложа
неотменимата присъда.
Божията воля чака
светлината да изгрее в мрака.
