"А ти слънчево птиче, когато от път се умориш
и ти се прииска да се сгушиш в тишина, повикай ме...
с теб ще помълча и ще те прегърна с топлина."
Повикай ме! Ще те прегърна!
Със слънчев лъч ще те даря!
Дори земята ще обърна
усмивка да ти подаря.
Разкрий сърцето си пред мене.
Усещаш ли го? То тупти!
И всеки удар е знамение!
Та ти си жива, аз съм жив!
Мечтите, на духа опора,
повярвай, дават ми крила.
Лети със мен, любима моя.
Ела при мен! При мен ела!
Пресечни точки в хоризонта
сближиха нашите съдби.
Ще бъда тук, на тази клонка,
в очакване да дойдеш ти,
в очакване на онзи изгрев,
така желан, така мечтан.
Повикай ме! Ще те прегърна!
И вече няма да съм сам!
