От злите сили как да се спася?
С молитва свята или с кръстен знак?
Долитат бесове открай света.
Прииждат на талази пак и пак.
Скилидки чесън нося на врата.
Билкова отвара не помага.
Нападната е моята душа,
но как душа от зло се защитава?
Обърканите мисли се роят.
Жужат като разгонени пчели.
Емоции в сърцето ми кръжат,
от болка то не спира да крещи.
Но този крясък глъхне без слова.
Глухи сенки крие небосклона.
Умира бавно моята душа,
Но как да я спася? Не знам! Не мога!
Кажи ми ти, Весталке, без лъжа,
демоните как да овладея?
Не спирам да проклинам участта,
че в този ад приживе ще живея.
Усмихна се Весталката, без глас -
смирено ме докосна с добрина
и нежен лъч душата ми огря -
изпълних се с любов и светлина.
