Преди да отплава,
лодката качи залеза на борда
и го отнесе зад хоризонта.
Самотната скала се ронеше
незабележимо,
докато се превръщаше
в пясък.
Морето се клатеше лениво
в лунен отблясък.
Звезди падаха в шепите
на мечтател,
за да се превърнат
в слънчеви лъчи.
Утрото роди се в стих,
който никой няма да чете,
но ще живее.
