Заспива момчето
с хлапашка усмивка,
с бездънни очи
на прастар мъдрец,
уморено от истини,
с подарена завивка,
с лъжлив оптимизъм
на жертвен агнец.
Смирено полага
руса главица
до врати от стомана и лед
и не на шега
казва: - Хайде, палачо,
нали ме обичаш,
сънят е присъда,
заспивам в смъртта!
Неистово чака
наточена брадва,
жадна да пие
от свежата плът.
Факлата фъфли,
животът догаря,
мечтите в агония
силно кървят.
Сутрин събужда се,
в собствена пепел,
размахва крила
и полита с духа.
Отново с усмивка,
отново със песен,
момчето събужда
се за вечността.
Отново със сили,
същинска стихия,
самозапалва се
да изгори.
Как ли заспива
момчето-месия
с хлапашка усмивка,
с бездънни очи?
В съня му душата
белее от ярост,
тече като лава.
В реалността
момчето-мъдрец,
светлината събрало,
безпощадно обича -
твори чудеса.
