Да помълчим.
Нека димът от цигарата
оцвети тишината.
Учтивият грим
е излишен в устата,
а грозната истина,
по красота
се равнява с лъжата.
Реки от думи
само размиват
уморените чувства.
Мисли се лутат,
сърцето накуцва,
докато търси решение.
Няма спасение.
Нека мълчим,
фатално обречени
и се обичаме
в тези последни мигове
на красноречие.
