Едно дъждовно, унило небе,
с изпостели, неказани думи,
чака сивия вятър да спре,
за да стреля с дъждовни куршуми.
И не плаче, оправя боне,
октомврийски навъсено, тихо.
Онемяло, гротескно небе,
стиска устни, напук, упорито.
А под стряха се скрило, врабче,
перушина настръхнала стяга.
С ученическа чанта, дете,
с пожълтяло листо се надбягва.
Есента, прави рязко завой
и захвърлила лятната риза,
се облича в пуловер - порой
и на зимата вади чеиза.
