петък, 6 септември 2013 г.

ПРЕЗРЯЛО ЦВЕТЕ



Объркани от крясъци са дните ни.

Пророчествата крият тъжни истини.

Удобните лъжи привличат мислите.

Животът се затлачва от безсмислие.

Прекрачваш хора, прашни гари, спирки,

но няма как да спреш беда навреме.

Кому е нужна тази надпревара?

Душа осиротяла в тяло дреме...

Финалът винаги е скучен -

бисквити, жито, две сълзи пролети.

И шепа пръст -

eдно презряло цвете

съблича си над гроба цветовете.

 
;