Мъгливо те съблича есента,
дрехите ти диплят се по пода.
С вълнение те чакам и мълча.
Събличам те и аз, но само с поглед.
Цигарата спокойно в мрака пуши.
Пространството е в друго измерение.
В каданс забавен времето се гуши -
ръцете дирижират вдъхновение.
В очакване изтръпнал, занемял,
усещам те - пулсираща жарава.
За този миг навярно съм живял,
а ти си моя влюбена награда.
