Жадна си и търсиш изцеление.
Ноктите ти дращят самота.
Завесите са спуснато смирение
и тишина, и тишина, и тишина...
Мълчи душата, свила се на топче.
Пожарът в тебе кой ще изгаси?
Ти питаш се - Какво ме чака още?
Присвиваш устни, с цел да издържиш.
И плачеш тайно, никой да не види,
че жаждата превърнала си в дъжд.
Лудост е, но искаш да отпиеш
от устните на влюбен в тебе мъж.
