Отново ще кървя,
дали привикнах?
Болеше ме преди,
но с болка свикнах.
Съдбата е измамна,
заблуждава.
За всичко са заплаща,
но накрая.
Отблясъците сякаш
са от рая -
дъга от хаотични
черни дупки,
изсмукваща последните
целувки,
остатъци от
влюбване неземно.
Кървенето
ще бъде безполезно,
щом вените останат
без гориво,
щом болката утихне
мълчаливо
и пясъкът превърне се
в стъкло.
Ръждиво ще пречупва
самотата,
останала на дъното
в душата,
единственото
зъбно колело,
изпаднало от цялата система.
Дали ще се съвзема
след погрома?
Разчитам на онази хромозома,
която ме обрече да съм мъж.
