Нощем идвам при теб с тъмносиньо небе.
И присядам за миг на леглото.
Колко много неща казва мойто сърце -
аз си мисля за нас, за живота.
Не оставям следи, само дъх на тютюн-
с безсловесна любов те завивам.
Уморени звезди падат с пясъчен звън
и ми казват кога да си ида.
Булевардът не спи. Лунен лъч ли ме спря?
Пак съм с теб все така ненаситен-
Тази наша любов като слънце изгря-
по-красива дори от мечтите.
Уморено затварям вратата в нощта.
Ожаднял от очакване пия
всеки спомен за теб, като жива вода.
и в съня си грижливо те крия.
