Здравей!
Това ли си ТИ?
Тъкмо си мислех, че вече не си.
Това ли съм АЗ,
цял целеничък,
както сме двамата така
коленичили?
Пак ли сме НИЕ?
ТИ, ТИ, ТИ, ТИ,
ТИ, ТИ, ТИ, ТИ?
Вечната Амбър,
която цъфти
под звуците странни
на своя Орфей...
в съня на Морфей,
ти вече не си жаба,
страшния дракон
е вече заспал.
Лекарствата лично аз съм му дал.
Недей се страхува да бъдеш обичана.
Недей се срамува да бъдеш наричана
с най - най- най - най -...
безкрай нежни
имена.
Ти си просто Жена,
а аз просто съм Мъж.
Ти по женски си влюбена,
аз по мъжки цъфтя.
Но тайната скрита,
във вечността,
само със теб разкрием
съкровище.
Аз съм чудовище!
Но от шоколад.
Ти пък си моя и целия свят
крещи - това е любов,
това е любов.
Защото в безкрая
от звуци и шум
е трудно да чуеш
тум, тум , тум ,тум.....
тум, тум , тум ,тум.....
Звукът на нашто сърце ...
- Ти ти ти ти....
ти ти ти ти....
Това ли съм АЗ,
това ли си ТИ...
Защо си задаваме тези въпроси?
С попътния вятър вече се носим!
