Лудост е да те оставя недолюбена,
да те скрия в черно-бяло многоточие.
Искам те до мене да си сгушена,
слова да ромолиш като поточе.
Пръстите ми, впити във косата ти
да се сливат с разпилените ти мисли.
Да те дишам с всяка част от сетивата си
- пролетно ухание на цвят от вишни.
Безглаголно да те пиша - безсловесно,
цялото ти тяло да обграждам,
с възклицателни и с точки, и с тирета,
твоята прекрастност да прераждам.
Тайно да се крия в междуметие,
докато в захлас те съзерцавам -
сбъднат миг от пролетно съцветие -
лудост е, но аз те обожавам.
