Момичето в леглото се събуди
и миглите и трепнаха смутени.
Дъга от пъстроцветни пеперуди,
превърна се в завеси посивели.
Очите и не спореха с безкрая -
две цепки, проводящи светлината.
Не искаше да се събужда сутрин,
живееше в съня и беше лято.
Отново беше ден, без цвят, безвкусен,
изпълнен със несигурност и трепет.
Качи се в автобус претъпкан - скучен,
сърцето и крещеше в тъжен шепот.
Самата тя не знаеше коя е,
защо е тук и накъде пътува.
Не можеше съня си да забрави
и беше будна после да сънува.
Момичето, което се събуди,
заспиваше отново озарена.
Сънят и беше с цвят на изумруди-
безкрайна пеперудена вселена.
