Ще съм скулптор,
ще вая духове
/от сапунени мехури/
с бледи очертания.
Ще мисля, че са хубави.
Ще ги създавам.
Ще ги съзерцавам.
Тази нощ ще раждам
фееричност.
От терасата ще литнат
ореоли.
Глупост е,
не слагам
патетичност,
просто променям
гледната точка.
Алвеоли се пукат
в небрежност,
забравили, че
кислорода е летлив.
С всеки дъх
на пролетност и
нежност
изгарям калории
създавайки въглероден
диоксид,
дишан от тополите.
Знам, ще ме помолите
да бъда пестелив,
и да мисля за озоновата
дупка.
Но моята черупка
е корава.
Дори счупеното ми
сърце,
пълно със
пропукани мазоли,
не заслужава
да бъде съжалявано
и в никакъв случай
ограничавано
в изхвърлянето
на вредни газове.
Ако спре?
Кой ще създава духове?
И сапунени балони?
А лунни ветрове?
А слънчеви гондоли?
Тези неща ги умея добре,
но не помня къде съм ги
учил.
Знам само, че съм
скулптор на бесове -
но признание
не съм получил.
