Наистина ли мога да летя?
Размахвал съм крила хиляда пъти!
Но падах от високо в пропастта
и стенейки проклинах участта си.
Излитайки от края на света,
зад себе си оставил суетата,
да вярвам ли в зова на любовта,
не съм ли във поредния театър?
Не е ли вече време да се спра
със опитите мои за летене.
Дори да съм се слял със вечността,
отново ще съм кален до колене.
С изтръпналите чувства от неволя
щастлив ще бъда даже да проходя.
