Помниш ли ни...?
Беше ни студено.
В късен час,
един до друг
в колата?
Видяхме се
за малко,
не ни стигна -
секундите
замръзнаха в душата.
Изпращах те,
но утрото посрещнах
с теб - две ледени шушулки.
Но сърцата ни
преливаха от нежност -
две цигулки,
изпращаха се с
лунната соната.
...
Помня всеки миг на страст и отчаяние.
Дъхът ти ми рисуваше признания.
Колата бе оазис на мълчание -
нощта се сля в нестихващо сияние.
...
Улицата беше вкочанена,
унило светеше и уличната лампа.
Снегът жълтееше приспан от лунна дрямка,
Любовта ни беше осветена.
