Чашата бира
не е за мъжете.
А за жените,
които не помнят
колко са изпили
снощи.
В разрошените им коси,
в бегзримните лица,
в пресъхналите им очи
ще търся теб -
ти винаги ще си
на един
ес ем ес
разстояние
от тишината ми.
И когато
изстискам залеза
за да налея
последните капки
слънчева течност
в чашата
ще поглеждам телефона,
докато прелива
пяната
и мокри ръцете
ми.
Пиперливите ми фрази
ще кипрят
цвъркащата пържола,
ще и придават
неподправен
вкус,
докато въглените
в барбекюто
догарят.
Отдалечените гларуси
ще кръжат
около умрялата риба,
очаквайки тегленето
на
джакпота.
Мрежата,
останала без покритие,
разкъсана и парцалива,
ще задържа
мухите,
нахално пърхащи
над полупразните
чаши.
Ще ги подрежда
в
многоточие...
...
Не се сърди.
Ще остана винаги
на един ес ем ес
разстояние от теб.
Ти знаеш защо.
Това е съдбата ни.
