Усещаш ме замръзнал, уморен.
Продал съм и последната си риза.
Сивея вече, къс е моят ден,
а спомените в броеница нижа.
Проклинам още, жилав като дрян,
с обръгнали и застарели чувства.
Циничен съм - от нищо нямам срам,
но искрен съм - не мога да усуквам.
С приятелите скъсах отведнъж -
не мога да понасям лицемери.
А любовта излята по калъп
не пасваше на моите размери.
Започнах да живея като скот.
В началото ми беше интересно.
но после свикнах с този мой живот,
дори и с него справям се чудесно.
Усещаш ме далечен и унил
Това съм аз, не ме приемай лично.
Попарата, която съм дробил
сега ще сърбам самоиронично.
За всички грижи ти благодаря.
Но вече променил съм своя статус.
Не ме проклинай, орис е това -
в пустинята вирея като кактус.
