Кафето вече е изстинало,
моя оптимизъм също.
Нима е толкова травмираща
моята горчива същност?
Утайката ме провокира
за бъдещето да говоря.
А захарта се е филмирала-
на дъното се е отложила.
От стрес небцето е изтръпнало,
може би от кофеина.
Разчорлените пиктограми
подреждат смисъла във рима.
Капка, стекла се по чашата
в чинийката открива щастие.
Кафето вече е изстинало,
превърнало се е в пристрастие.
Оптимизмът ми обаче страда.
И има нужда от енергия.
Грижливо скрил съм във буркана
една смокинова екстензия.
