Не си играя на любов -
звездите си играят
с очите ми.
Лунен прах се стаява
в ъглите им,
в безводните кладенци
на мойта душа.
Дали изплаках сълзите си
в безсънните нощи,
когато мечтите ми
спяха по нощница,
приковани на нечий
разхвърлян тезгях?
Онемях ли от горест,
занемях ли от съвест,
когато сърцето ми
беше продадено
на поредния селски битак?
Влюбен бях!
И раздавах безропотно
чувства искрени
и непоробени,
без да мисля,
че от спомени
се ожаднява.
Искам пак да раздавам,
но в сухите кладенци,
само прах и немара
намирам и спирам.
Изтощен от раздаване,
свивам зениците в
пустинно съмнение.
Нямам нужда
от вдъхновение.
Искам да пия
любов за живеене.
