Аз съм библиотеката,
от която могат да вземат
книга от рафта и да четат
изумени и зашеметени от
прозрение и оригиналност.
Аз съм филм,
който може да бъде гледан
с месеци и години,
нереален в реалното,
полу-фантастичен,
безбожно оптимистичен,
малко остарял,
но стилно саркастичен.
Измислен е света,
в който илюзията за красота
е подвластна на цинизма,
аристократизма е отживелица,
а благородството е порочна дума.
Събирам прах на рафта, препрочетен
и охлузен.
С изтъркани корици и омазнени страници.
От какво да се браня?
От последния посетител в библиотеката?
Едва ли.
Късам билетчета на касата
и филма продължава.
В очакване на надписите съм,
т.е. края.
