Ти си моята вещица. Знаеш,
сънувах те преди столетие.
Не ме плашиш, необозрима си -
Заведе ме на свойто погребение.
Сляхме се с тълпата оплаквачи.
За тебе плачеха с фалшиви сълзи.
Но ти до мен небрежно крачеше,
с очи блестящи, с обич пълни.
Не можеше да се уплашиш.
Смъртта държиш в кутия с биле.
Отварата е само начин
в невидимото да се скриеш.
Ще бъда твой любим в безкрая -
в безсмъртие съм те орисал.
Ти моята си вещица, зная.
За тебе всеки стих съм писал.
