В друго време, в друго измерение
душите ни се сливаха сияйно.
Души без възраст, търсещи спасение.
се любеха във вечността безкрайно.
И споменът за тези наши срещи
преследваше ме в сънища и мисли.
Очаквахме се, но и се страхувахме
да бъдем прекалени оптимисти.
Реалността понякога е груба.
Понякога е вредна за душите.
Не спирам и до днес да се учудвам
че аз и ти отново се открихме.
Прекрасно е да си душа на двама,
изгубена във времевата крива.
Душите са безсмъртни - грешка няма.
Щастливи са когато се откриват.
