Замръзналите рани не болят
пришити в дълъг, биполярен ден.
Всеки допир кожата ми смъква.
Прочетени скрижали се топят,
под слънчевия поглед заскрежен -
юртата превърнал съм във църква.
Молитвите, останали без дъх,
смразяващият вятър ми крещи
с измръзналите си от студ крила.
Проскърцват континенти с леден мъх,
разбиват океани от мечти
с провлачени разломи и ждрела .
Светът е занемял в застинал вик -
или замръзнал аз съм в тишина
с безкрайна белота във слънчев сплит.
От ледено студена самота
се раждат студовете в любовта -
и айсберга, във който те открих.
... за да те разтопя....
