Думите са инвалиди,
куцукат с пречупен смисъл,
невидими
се спускат в
огледалата на ехото
мислите ни.
Оглеждаме ли се?
Познаваме ли се?
Нашите лица се преплитат...
Гледаме се втренчено...
Изпиваме се до дъно ...
и в дъното се
оцеждаме...
Миговете отлитат
без думи ...
бездиханно...
и безсловесно ...
Звън на кристал...
Мантра за обич,
обич за вяра,
вяра за вечност
в искрица човечност ...
Лекувам съня си....
със честност ...
