Снегорини не рият тъгата,
наваляла след първия сняг.
Аз все още съм твой обожател,
но поглеждам те вече със страх.
Любовта ни не бе пиперлива,
но във бурята сякаш се скри.
След лазурното лятото щастливо
побеляло е, пусто, боли.
Безпогрешно долавям лъжата -
натежала във снежна мъгла.
Аз оставам си само мечтател,
ти безкрайно красива жена.
И затънал във преспи ще бродя,
с натежали от чувства крака,
да открия пътека отново
и да върна при теб любовта!
