ЗАТВАРЯМ ОЧИ
Затварям очи. Стаявам дъхът си.
И чакам да чуя стъпките тихи.
Секунди броя, но се отказвам....
Не мога сам. Дълги са...
...и изпиващи.
Ослепели словата куцукат.
До теб да достигнат не могат.
Далече си, чакам те дълго.
Уморих се да дишам тревога.
Подготвен за скок над морето,
но с корени впити в земята,
във опит да хвана небето,
във въздуха празен се мятам.
И чакам те тук несъсечен.
Стъблото ми още е здраво.
Държейки в ръце ветровете
залитам, но пак се изправям.
Не правя стъпки към теб,
но те чакам,
с дълбоки чувства в земята забити.
Клоните си ще се слея с ръцете ти,
а корените в теб ще са впити!
