Усмихна се отново моя ден!
Изгубени в зората засияха
капчици роса. С опитомен
слънчев лъч без страх се заиграха.
Какво ме чака? Искам да не знам!
И всеки ден да бъде викторина.
Денят посрещам без да ме е срам,
дори това да мислят си мнозина.
Дали ще съм щастлив? Нима не съм?
Чрез слънцето простора засиява,
въздухът събуден, с птичи звън,
в утрото с любов ме поздравява,
напомняйки ми, че със всеки дъх,
изгаря и частица от плътта ми.
Усещам как във вените ми кръв
прелива любовта във паметта ми.
Гените ми, всяка моя клетка
и всеки атом презарежда ТЯ -
Усмивката, създаваща живота,
с утринната дневна светлина.
