Мисля си за теб със мисли чисти.
Раните болят, не заздравяват.
Може би в порой от мъдри мисли
чувствата любовни се разтварят?
Лъжа се и всяка нощ сънувам
твойте ласки без да се прикривам.
Утрото обаче ме посреща
с чувства, за които се презирам.
С мъдри думи само се залъгвам.
И не искам да призная края.
Тази обич, станала ненужна,
тайничко отвътре ме изгаря.
Искам да изглеждам безпощаден -
всъщност се опитвам да прощавам.
Споменът за теб е още жаден,
въпреки, че искам да забравя.
