Нощ ли бе това?
Нощта на нашето слънцестоене?
Държах те за ръка,
а миговете упоени,
закотвени мълвяха
заклинания вълшебни.
Тихо сутринта
тъчеше
лунни прежди.
В сумрака на съня
горящите цигари
се сливаха
във пепел.
Обречени слова
да бъдат
неизречени,
звънтяха
в тишина.
Говореха ръцете ни ...
Нощ ли бе това
или звездно
многоточие?
Кажете ми!!!
