С дъх на нафталин
вадиш от душата си
парченца любов.
Овехтели и изпръхнали,
подреждаш ги
в скрина.
Звук на
ръждясала врата
отваря прашните спомени
с хиляди прогонени
съмнения,
отровени
с отровни
стрели,
се стрелват
в мрака на мислите ти.
Улучват сърцето ти.
И боли.
Премалява.
Не мисли.
Не подреждай
чувствата си.
Не говори.
Не забравяй, че
има надежда
да намериш
забравеното
на дъното
на скрина
щастие.
