Застанала от другата страна
на огледалото се оглеждам в теб,
оправям си прическата
и маншета на ръкавите.
Стяга ме папионката,
изпуснах ръкавелите,
защо ли се забави?
Виждам се с очите ти,
харесвам се чрез теб.
Чакам позвъняване.
Брилянтинът в косата ми
е отражение на искрите в очите ти.
Не може да се забрави
техния блясък,
който ме осветяваше
в нощта, когато за пръв път
докоснах ръката ти.
Смокингът ми е отеснял,
а пурата
се е слял с пръстите ми.
Може би съм още цял,
въпреки, че чувствата ми са пръснати,
там някъде зад огледалото,
в което се оглежда
душата ми.
