Усещаше ли как ръцете ми
докосваха гърба ти?
Горяха там...
Оставяха следи,
като дъха ми,
разтапящ рамото ти,
дълбоко вплетен в
твоята коса...
Видя ли светлината
от взрива ни -
две вселени,
слели се в една?
В умиращия стадий на звездите
пулсарите създадоха едно
космично, ослепително съ-БИТИЕ...
Космосът така е сътворен
в своето начало...
И рече БОГ!
- Да бъде светлина!
И стана ден...
...от нашето избухване!
И две вселени
сляха се в
една...
Нима
това е само влюбване?
Така пулсира
любовта!
