Есенно утро
погалва с лъчи
спящите пътища
с алена лава.
Сънени хълмове,
още без грим,
кимват за поздрав
и профучават.
Глухи дървета
размахват листа -
шарен килим
от разлятата шума
кипри канавката
без суета.
Тихо свистят
полуделите гуми.
Треперят краката ти,
лятна стихия
още бушува
дълбоко във теб.
Тичаш в лъчите
на идваща есен,
прегърнала лятото,
слънце береш.
Не искаш да свършва,
но края му идва,
в краката ти падат
пожълтели листа.
Може би с мъничко
слънчева мъдрост
ще те посрещне
усмихнат града.
