Ще изчезне лицето ми,
ще остане белия лист.
Ще се слея с чистотата му.
Пак ще съм с теб-
какъв оптимист,
може би
ще съм само с мечтата си.
Във троха ще се скрия,
дори да боли,
ще изяждам безвременно дните.
Този лист е проклет,
белотата боли.
Затова и...
Не искам да пиша...
