Изля си очите небето.
Плака дълго, неистово с дни.
Мъка тайна таеше в сърцето -
и превърна я в тежки сълзи.
Стана сиво, прегърна земята.
с безсловесна тъга я дари
и безмълвно сля се с реката,
в сивоцветната стряха се скри.
Плака дълго и някак красиво,
в безутешност, самотност и жал.
този дъжд бе естествен и искрен -
неподправена, течна печал.
