Видях те за миг и скри се зад ъгъла,
но твоята сянка остана в сърцето.
С нея се срещнах на шумната улица -
с твоята сянка си пихме кафето.
Знам, че те няма - ти крачиш забързана,
с милиони задачи запълваш си времето.
Твоята сянка, ярема отхвърлила,
идва при мен и си пием кафето.
И дълго говорим, за теб си хортуваме.
В безвремие сплели души и ръце.
С твоята сянка словата римуваме
и бавно отпиваме глътки кафе.
А после догонва те, пак се залепя
до дългите токчета като кадифе.
Вече усмихната, тя те зарежда
с горчивата свежест на черно кафе
/от мойто сърце.../.
