Заменяш щастие
за страх.
Любовта не е страхлива.
Спомняш ли си времето, когато
самотата бе
непоносима?
Бягаше.
Бягаш.
Приемаш.
Отричаш се!
Тълпа от мисли
приижда в главата ти!
Ще се пръснеш!
Толкова е лекомислено -
раздаваш
щастието си
за капчица сигурност.
Безнадежност търсиш,
когато надежда намираш.
Нима ненавиждаш живота си?
Защо в любовта си се
взираш?
Целуваш.
Целуват те!
Във негатива
са вплетени твоите бягства
безмислени.
Крещят избледнели
фотоси на момиче,
припомнят ти,
че си обичана.
До колко?
Каква цена си готова
да плащаш
докато все още
си търсена?
Онзи смях
изливащ се от устните ти
изчезна ли?
Или просто пресъхна?
Заменки на истина
с преоценки?
Остава само една
изкривена от времето
усмивка,
и надеждата,
че все още
ти
стиска
да бъдеш
честна и
истинска.
