Това червено крещи
във сънищата ми чернобели, че може би само там
ще бъдеш завинаги с мене.
От хиляди други страни
силуети безплътни минават,
но моите жадни очи
пият от цветната лава,
от твоето ярко червено.
Опушени сенки присядат
и остро в мене се взират,
забравени спомени сякаш
в червена искра сублимират,
с дъха на пенливо шампанско...
Пия от чашата сънища
и се разливат в устата ми
капчици цветност изригнала
в една недопита усмивка,
с червено червило подправена.
Кошмарите бягат разгонени
от буйния ритъм на салса,
а чернобелите спомени
твойто червено опалва
в рубинени цветни залежи...
Някъде там под клепачите,
когато бълнуват очите ми
и мятат се във орбити слепи,
виждам вкуса ти на ягода,
зрънца от нар и надежди.
Вкусвам те сладка и кисела,
събужда дъхът ти усмивката ми.
Да знам, че си моя и истинска,
опалила сетивата ми,
озарила усмивката ми
с нюанс на червено изригване...
