Нежен сън е споменът за тебе -
роса докосваща заспало цвете.
Твоята любов ме напоява
с шепотния дъх на ветровете.
Липсваш ми! Нима не знаеш?
Искам да си тук, до мене.
Огнена искра ли те уплаши?
Защо се скри в съня?
Защо изчезна?
Рисувана с калиграфична четка,
разпръснала в душата ми нехайно
поредица от йероглифни знаци,
говорещи за теб с език незнаен,
една салфетка с отпечатък
от твойте устни е икона.
И аз се моля...
Аз се моля
загубен, някъде в небето
на слънчевите диаспори
за шанс отново да те зърна
и да не бъдеш вече спомен.
От светлината ти привлечен,
съм камикадзе-насекомо,
с трептящо тремоло на песен,
готов да се родя за теб
отново.
