Крещя без звук. Дано ме чуеш.
Сърцето ти дано ме разбере.
Сълзите ми съсирени пулсират -
застинали са в моето сърце.
Любов ли бе това или мъчение?
Или избухнал в огъня метал?
Сега единствено е твоето презрение
нещото което съм ти дал.
Не ме боли, душата ми е пуста.
В пустиня крачат мисли и мечти.
Звукът на тишината ме залива.
А споменът не иска да заспи.
Отивам си безпътно, бездуховно.
Без ризница, без броня, без стрели.
Напускам те безславно и безбойно.
Аз паднах в боя - друг ще ме смени ...
