Няма те ...
Има те ...
Няма те ...
Има те ...
Търся те там,
скрита в гората на моите мисли.
Един слънчоглед
те покани на танц,
ти го погледна и се усмихна.
Гушна го нежно,
погали го с глас.
Мил е, с златисти ресници в ревера.
Блещукат искри,
нежен вятър изгря.
Мъничко слънце видя в слънчогледа,
а слънчогледът дари те с цветя.
Облаче скита,
докосва дъгата,
дъха на умираща птица откри.
С разтворени пръсти
ефира събра
и дари я с живот
да лети,
да лети...
А някъде
някой самотно умира,
но после се спира
с поглед смутен
и смисъл намира
да диша отново,
прозорец отворил
към новия ден.
Пътувам към теб
Ти къде се изагуби?
Гората от мисли
с клони те скри?
Почакай ме мила,
след малко пристигам.
Далече съм още,
но ти ме откри.
И аз те откривам,
ровя всяка секунда,
Пътеките горски,
повярвай, не знам.
В теб се оглеждам,
теб търся в гората,
поел съм по пътя,
ти чакай ме там.
