петък, 30 ноември 2012 г.

СЛАНА



Слова.
Използвах ги.
Изстисках всичко.
Езикът е солен и сух,
горчи.
И няма блясък във очите.
Чинии празни.
Стол мълчи.

***

Линията на любовта
изтънява.
Дланта сърби.
Пари ли ще взимам?
Защо са ми?
Искам ръката ти...

***

Думите свършиха в очите ти.
Дъхът ми се смрази.
И дойде сланата...
Листата покри с тъничък слой белота.

За какво ми е тази чистота,
когато замръзвам в остатъците от Рая.
Не знаех, че в ада е толкова студено!


 
;