На моята приятелка Т. от Пловдив
Заминаваш ли?
И няма да се върнеш?
В чужбина?
Толкова далеч?
И ще ми пишеш?
Пак ще ме прегърнеш?
А след година ще се прибереш?
И да те чакам ли?
Или е късно?
Дали да дойда ли със теб?
Не знам.
Разбирам те.
Но ми е тъжно.
Дано и ти ме разбереш.
Ще бъдеш по-добре навярно.
След теб оставяш тишина.
Не страдам.
Чувството коварно
ще се опитам да стая.
Но ще си спомням твойте ласки,
и всеки ден незабравим.
Обичам те, но не е важно.
За мен оставаш си любим.
Отивай!
Няма да те спирам.
Приемам своята съдба.
Ако се върнеш, обади се.
Завинаги си с мен в съня...
