четвъртък, 8 ноември 2012 г.

САНДАЛКИТЕ НА БОГ




Защо реши, че Господ е човечен?

Че носи дънки, риза и рей-бан?

Устата му, миришеща на чесън,

изрича ли слова без ум и свян?

Защо да е човек от мъжки пол?

Той може би е дама полугола,

кръстосала крака на нечий стол

/сандалките купува си от мола/.

Защо реши, че Господ е сърдечен?

Придаде му човешки аромат.

И в къща го постави разсъблечен -

Той Бог ли е или аристократ?

Наля му вино, пихте и ракия.

Разказа му за бившите жени.

Изслуша те Човекът - Бог без име.

Усмихна се и те благослови.

И тръгна си, оставил те тревожен.

На масата, до левия и крак

забравил бе сандалките от мола.

За тях ли ще се върне утре пак?

Объркан в богословската дилема,

ти вярваше, че Господ е човек.

Сандалките на Бог са теорема,

тотално нерешима за поет.



 
;