Беше права, по-добре така.
Всичко да се срине изведнъж.
В агония излишните слова
припомнят ми,
че все пак съм и мъж.
Каква любов!
Съня изпепели,
а после ураганно ме разтресе.
Остави ме без мисъл, без въпрос.
И спомени, и минало отрече.
Остана само тя!
Единствена!
Неповторима!
Каква любов!
Необуздана страст!
Но всичко свърши.
Времето отмина.
Сега?
Сега съм овдовял
без твоя глас.
И някак уморен
от тишината,
която любовта ми завеща.
Крещя, нали?
Но празни са словата,
изригвани от моята душа.
Но беше права!
По-добре така.
В отблясъка секирата отеква.
Застинал над ръба на пропастта,
поглеждам крадешком
с една надежда -
отново да се върне тя!
