Едно сърце висеше от тавана
обесено на тъничката връв.
Усмихваше се, вятъра събрало
в ефирни цветове от плът и кръв.
Сглобено от оризова хартия,
чувствено слепено с нежността,
полюшваше се плахо и ранимо
в димните отсенки на свещта.
Мечтаеше си в сънища незрими
тайно да се влюби призори
и в гръдта на влюбено момиче
пламнало от чувства да тупти.
Едно сърце, прегърнало мечтата,
да срещне във съня си любовта,
пулсираше от пламъка облято
със истинска, човешка топлина.
