Тежко лято. Птиците мълчат.
Тревата премаляла се огъва.
Вие се от жажда дълъг път
и слънчевата тетива опъва.
Не премигва даже слънчоглед.
Внезапно хоризонтът се обръща-
прави ми магия за късмет,
а радиото с песен ме прегръща.
Спомен ли е или само сън
от сънища, които съм сънувал -
ехо от велосипеден звън
от пътища, които съм пътувал?
Минало, обвито в мараня!
Втечненият асфалт ме утешава.
В носталгията скрита синева
пътя ми към спомена огрява -
Завръщам се във родния си град.
Баир с въздишка гони птиче ято -
обратно, в огледалният ми свят
се скриват Пет могили в късно лято.
Сега разбирам колко съм богат -
със златото изригнало в полето.
В тежко лято птиците мълчат,
но Тракия припява ми в сърцето.
